Това е един различен протест. Той започна спонтанно в петък, в 18.30 часа – след като всеки си е свършил работата за седмицата. Кои са тези хора и защо не протестират по-рано? Само трябва да отидем на площада пред Министерски съвет в София и ще видим – това са точно хората, които анализаторите и всякакви странични наблюдатели тихичко обвиняваха, че са се изолирали от мръсната политика в своите офиси и домове, затиснати от срокове, грижи и вноски за кредити. Тези също обвиняваха себе си доскоро, но вече не. Работещите и заети хора вече са на улицата и протестират. Точно в 18.30 часа.

Не бъркайте тези хора с другите, които излизат дори един или два часа по-рано. Точно по този час-два ще познаете платените протестиращи, като някои пред парламента в неделя (16 юни) например. Това обикновено са хора, на които им е платено за присъствието или са докарани за ухото дотук (тук дори няма да споменавам примери с доскоро управлявалите, за да не оцапам с техните имена този светъл текст). По разбираеми причини няма и държавни чиновници, но от това не забелязвам някой да страда.

Хората, които идват в 18.30 часа, не са съвсем и тези, които остават до полунощ, за да се надвикват с агитките на вресливи партии. Нашите протестиращи са заети на следващия ден, дори да е почивен. Те трябва да си свършат работата, за да могат на спокойствие да излязат и да протестират срещу корумпираните, безпринципните и наглите, които по случайност през юни 2013 година се оказаха на волана на тяхното, пардон, нашето бъдеще.

Протест
Протест. Източник: Wikipedia

Новото лице на протеста

Вече минаха три последователни протеста и можем да кажем – можещите, знаещите и работещите протестират различно.

  • Усмихват се;
  • Водят децата си;
  • И домашните любимци;
  • Посланията им са неподправени и свежи. Просто истински;
  • Лозунгите не са като вадени на калъп от стерилен партиен криейтив отдел;

Ако си позволим да помечтаем малко, ще видим как тези деца ще запомнят своите родители като борещи се и активни хора, които отстояват ценностите си, въпреки ежедневните грижи и работата. И те също ще станат такива. Нека да помечтаем, не е толкова страшно.

Да се върнем отново към днешния ден, 17 юни 2013 година. Ако забелязвате, аз отказвам да наричам хората на протеста “средна класа”, защото не искам дори и най-малката семантична допирателна с посредствеността, която ни залива от политическата и друга среда, в която живеем. Средно ли? Единственото истинско средно на протеста е средният пръст, който ще видите, че показват, когато истински се ядосат. Не ги обвинявайте за това, защото тези в сградите на Дондуков и в парламента заслужават много повече. И не ги осреднявайте, ако обичате – това не са средните, а нормални и независими хора, които могат да се изхранват и без държавата, но държавата трудно може без тях.

Някои от хората на юнските протести са същите като на тези от февруари на Орлов мост, но не всички. На този протест аз нямам смесените чувства и въпроси, които имах тогава. (Tака и не успях да се асоциирам с тези, които избирателно протестират срещу Цеко Минев, но не и срещу АЕЦ Белене и Козлодуй с кривите им сметки за евтин ток. Срещу застрояването на Черноморието, но не и срещу всичко с етикет “Марица изток”, което бълва замърсяване, но и храни хиляди хора. Sorry, guys.)

Този протест обаче е различен. Тези протестиращи успяват някак да си плащат сметките, но не искат да живеят с политици, на които няма кой да поиска сметка за провалящата се държава. Това със сигурност е моят протест.