Току-що попаднах на уникален пост от Krasimira Hadjiivanova на тема пътуване и социален опит. Ето как звучи:

Много, много, МНОГО е важно да се пътува. Ама НАИСТИНА – не само да идеш на сватбено пътешествие в Кушадасъ и това да ти осмисли целия живот след това. А да обикаляш, да летиш със самолети, да ги изпускаш, да се караш , за да качиш 5 кила свръхбагаж, а след това с кеф да им излочиш всичкото уиски на борда, щото си си платил за него, да дремеш по огромни летища, да се возиш на влакове, да чакаш по чужди гари в 12 през нощта, да опознаваш градове, да се возиш сам на метро, пълно с хора, каквито НИКОГА не си виждал на метростанция Вардар, и да те блъскат какви ли не – миризливи, куци, умни, грозни, красиви, дебели, слаби, интересни, скучни – за да видиш как живеят с мисълта, че каквито и да са, те имат ПРАВА и този факт никога не е бил под въпрос, и за да усетиш как ВСЕКИ знае, че може да протестира срещу далеч по-дребни неща от това, че 23 години го управляват дебелокожи глигани и престъпници и това е В РЕДА НА НЕЩАТА. Ето това, драги, се нарича СОЦИАЛЕН ОПИТ и ако тука повече хора го имаха от по-ранна детска възраст, както го имат хората в други държави, нещата щяха да са различни. Пътуванията учат на самостоятелност, независимост, инстинкт за самосъхранение, толерантност към различните и нюх към измамниците. Ама не става само с ходене НА Приморско и на някой ол инклузив с шмеркезе и баклавички. Огледайте се малко по-далече, майка му стара.

Няма как да не се съглася с всяка една дума. Не. Съглася е прекалено меко казано. Този пост толкова силно ми повлия, че искам да си стегна багажа точно в този момент и да хвана първия самолет за някъде. Няма значение къде, просто да пътувам. Защото “Човек е човек, когато е на път“.

А време?

Когато бях втори курс в Университета, с моите приятели се чудехме дали да не отидем на “бригада” в Щатите. Тогава беше все още много модерно. Почти всички много искаха. Аз обаче бях много резервиран. По това време вече имах 2 години стаж като програмист и си мислех, че едно заминаване ще е пагубно за моята кариера. 4 месеца да спра да се занимавам с програмиране и с най-яките технологии, за да съм спасител или да ремонтирам дървени оградки във воден парк? Това ми се виждаше колосална загуба на време и най-безумната стъпка в живота. Много го мислих. В крайна сметка реших да отида заедно с всички мои приятели. И това беше най-якото лято в живота ми. Несъмнено. Толкова много пътувахме, обиколихме Щатите надлъж и нашир. Живяхме като американци, в огромна американска къща. Карахме американски коли (и китайски колелета:)), возихме се в тяхното метро и влакове. Работехме, пазарувахме и живеехме като тях. Това е безценен опит, който никога няма да забравя. Дори и работата на моменти да беше тъпа. А програмирането? Оказа се, че далеч не е избягало. Като се върнахме само се бяха появили няколко нови Framework-а и това е. Нищо кой знае какво.

Пред Белия дом във Washington D.C.
Пред Белия дом във Washington D.C.

Емоциите, изживяванията и моментите от пътуването ми до Щатите са за цял живот.

А пари?

Мина и втори курс. Моите приятели решиха, че пак им се ходи в Щатите. Този път на Internship в Microsoft. Пред мен отново застана дилемата – дали да оставя работата си в България, която ми беше супер интересна, и да замина за Америка за още 4 месеца. Разбира се, този път internship в Microsoft много променя нещата. Това вече не може да се разглежда като загуба на време, нали така? Но аз мислех по друг начин. Реших, че отново да си зарежа работата няма смисъл. Кой знае на internship дали ще правя нещо, което ми е интересно и полезно. И не отидох. А те отидоха. И те преживяха едно уникално лято. А аз не. Но бързо се поправих. Дойде ни страхотната идея, докато те са там, аз и още няколко приятели да отидем при тях за 2 седмици на екскурзия. Беше ясно, че струва много пари. Но пък какво от това. Важното е, че ще пътуваме. Ще видим Los Angeles, San Francisco, Silicon Valley (о да, тази толкова прекрасна долина :) ), Stanford University, Grand Canyon, Las Vegas, Yosemite Valley, Dead Valley и какво ли още не. Събрах пари, отидох и до ден днешен смятам че това е един от най-смислените ми харчове. Когато човек има желание, има и начини. Не може парите да ни спират да пътуваме. Те са просто едно средство, което трябва да си осигурим, за да следваме мечтите си.

Пред Computer Science факултета на Stanford - Bill Gates. :)
Пред Computer Science факултета на Stanford – Bill Gates. :)
Yosemite Valley
Yosemite Valley

Социален опит

Тези пътувания ще останат за цял живот в мен. Това са точно тези моменти, които ни оформят като личности и ни правят по-добри хора. И както Красимира каза – тези моменти развиват нашия Социален опит. След тези пътувания аз станах по-оправен, по-самостоятелен и независим. Видях как живее, мисли и работи една тотално различна култура от нашата. Срещнах се и се опознах с хора от почти цял свят. С едни пичове от Чехия и Унгария и до ден днешен сме приятели. Ние им отидохме на гости (няколко пъти) – това бяха отново незабравими пътувания. Те също дойдоха до България няколко пъти. С тях и до ден днешен сме приятели. Този социален опит остава за цял живот.

Затова пътувайте. Пътувайте, въпреки че родителите ви казват, че е “опасно” – самолетите падали, торнада вилнеели, най-страшните типове се разхождали по света и какво ли още не. Просто пътувайте. Програмирането, работата, ученето и всичко друго, което вършите, няма да избяга.

ЗащотоЧовекът е човек, когато е на път“.