България – Силициевата Протестиращата долина на Балканите.

Блянът за “Силициеви долини“, стартъпи, високи технологии и добри университети остана на заден план през последните седмици. Защото ние, българите, нямаме възможност да си плащаме тока. Как да развиваме високи технологии, като страната ни е болна?

Хората са недоволни. Протестират. Правителството падна. Хората продължават да протестират.

Протест

И аз протестирам

Протестирам срещу нас самите – българите.

  • Протестирам срещу българите, които не си вършат добре работата.
  • Протестирам срещу хората, които не поемат отговорност за работата си.
  • Протестирам срещу хората, които смятат, че някой (премиерът, президентът, депутатите…) или нещо (държавата, правителството) им е длъжен за нещо.
  • Протестирам също срещу хората, които си мислят, че политиците са най-големият проблем на България.
  • Протестирам срещу нетолерантните, некултурни и неработливи българи.

Протестирам срещу българите, които не си вършат добре работата.

  • Искаме хубави улици? Как да имаме хубави улици, като пътният инженер не си е свършил работата – не е направил най-добрия план. Работниците са го изпълнили още по-грешно и за капак някой е спестил от строителни материали.
  • Искаме работеща администрация? Същите тези сънародници работят в българската администрация и последното им желание е да си свършат добре и най-вече бързо работата.
  • Искаме работещо правосъдие? За тази цел се изисква страшно много работа и желание. А май нито ни се работи, нито желание имаме.
  • Искаме правителството и депутатите да си вършат работата? И те като повечето хора в България си вършат работата, колкото да не е без хич.
  • Искаме икономиката ни да расте? Е, как да стане без работа! А май работата не е нашата сила? Как да стане без предприемчиви, образовани хора, които искат да създават. Икономиката на България ще започне да расте тогава, когато предприемчивите хора станат повече от “мрънкащите”, “оплакващи се” и “бистрещи” политика българи.

Протестирам и срещу хората, които си вършат работата, но не поемат отговорност за нея. Всеки е отговорен и длъжен да поема отговорност за работата си – политици, лекари, чиновници…

Протестирам срещу хората, които смятат, че някой им е длъжен:

Да им осигури добре платена работа, евтин ток, евтино жилище, ниски лихви по кредитите, достоен и смислен живот? Никой не ни е длъжен за нищо. Никой не е длъжен да ни намери работа. Никой не е длъжен да ни плаща повече. Никой не е длъжен да ни даде кредит с ниска лихва. Никой не е и длъжен да ни продава евтин ток.

Тъкмо обратното. Ние сме длъжни! Ние сме длъжни да осигурим добър и достоен живот на себе си и на децата си. Да намерим начин да създаваме и правим нещо смислено. Нещо, което ще направи нашия и живота на другите около нас по-добър. Нещо, за което също така някой би плащал. Длъжни сме да си свършим добре работата. Да сме най-добрите в това, което правим. Длъжни сме да носим отговорност за работата и действията си. Длъжни сме да сме толерантни, колегиални и добронамерени.

Протестирам срещу липсата на толерантност по улиците, срещу псевдобизнесмените с коли взети назаем, които винаги те пререждат на светофара. Протестирам срещу българите, които не спират на пешеходна пътека. Бих могъл да протестирам срещу още куп други неща. Но ще спра до тук.

Къде е проблемът?

Не ме разбирайте погрешно. Аз също смятам, че има някакъв проблем със сметките ни за ток. Има огромен проблем и в политическите ни партии. Има проблеми къде ли не. Но за мен най-големият проблем на България е друг.

Проблемът на България са българите. Нашият манталитет, нашата култура – култура на работа, икономическа култура, култура на взаимоотношения. За съжаление точно тази икономическа култура до голяма степен ни липсва. Липсата на предприемчивост и дух за създаване е може би най-големият ни проблем. Прогресът и по-добрият живот за всички идват с работа, с образование и с развиване на нови високи технологии. Не с “бистрене” на политика. Търсене на месия…

Преди много години се бяхме събрали на вилата на един много добър мой приятел. Баща му (който е един от най-добрите предприемачи, които познавам) ни каза нещо много важно:

Успехът не идва чрез спестяване и стремеж парите да ни стигат. Тъкмо обратното, за да успеете, за да се развивате, парите не трябва да ви стигат. Трябва да инвестирате, да сте креативни и да не се отпускате. Трябва да изкарвате повече. Да създавате.

Разбира се, не парите са най-важното нещо. Въпросът е да създаваме, да творим, да обичаме това, което правим, да обичаме работата си. И така да развиваме икономиката на България. Но това изисква промяна във всеки един от нас. Време е да започнем да търсим проблемите първо в самите себе си, а не в другите. Време е да променим себе си.

  • Време е да забравим за празните надежди към политиците и да запретнем ръкави.
  • Да работим повече и да бъдем по-предприемчиви.
  • Време е да започнем да поемаме отговорност за действията си.

Можем да се реализираме в България и да живеем добре. Всичко зависи от нас, българите.