2013 година – на фона на протести, избори, мистериозни назначения, пак протести, политически катарзиси и интернет лумпенизация на обществотомеждународният рейтинг на българския ИТ сектор спада. Дали в тази политическа и социална нестабилност, подклаждана от все по-грешни ходове на политическия елит, българският ИТ сектор би могъл да се развива и да се превърнем в Силициевата долина на Балканите?

Силициевата долина на Балканите – 2012?

През 2012 година България не успя да се превърне в Силициевата долина на Балканите. Особено според данните на Световния икономически форум за развитието на ИТ сектора по света бяхме на незавидното 9-то място от общо 11 балкански страни. Класирането се извършва на база Световния доклад за информационни технологии (Global Information Technology Report 2012).

Global Information Technology Report – World Economic Forum

Global Information Technology Report е доклад, който представлява наистина много задълбочен анализ на състоянието на ИТ сектора във всяка една от 144-те държави, включени в проучването. Докладът включва както анализ, така и класиране по развитие на сектора на база Networked Readiness Index (NRI). Вижте пълното класиране тук.

Ето как изглежда картата на Балканите и Европа на база NRI – колкото по-червено, толкова по-нисък е ИТ рейтънгът на съответната страна.

Europe NRI-2013
Развитие на ИТ сектора по света. Колкото по-тъмно червено, толкова по-лошо.

Балканите през 2013

За съжаление, България спада с едно място в световен мащаб (70->71). Индексът ни спада също – от 3.89 -> 3.87. Но благодарение на факта, че другите балкански държави изостават още повече, вече сме 7-и. И тази година трудно може да се каже, че сме в добра позиция да се превърнем в Силициевата долина на Балканите. Тъкмо обратното. Отново сме изпреварени от страни с по-нисък от нашия стандарт и далеч по-ниски ИТ възможности. Едноличен лидер отново е Словения, което не е никак изненадващо. Следвана от Турция, Черна гора,  Хърватия и Гърция.

Индекс на страните от Балканския полуостров
Индекс на страните от Балканския полуостров
 ДържаваNRI 2013NRI 2012Позиция 2013Позиция 2012 
1Словения4.534.583737
2Турция4.224.074552
3Черна гора4.24.224846
4Хърватия4.174.225145
5Гърция3.933.996459
6Македония3.893.916766
7България3.873.897170
8Румъния3.863.907567
9Босна и Херцеговина3.83.657884
10Албания3.753.898368
11Сърбия3.73.648785

Българският ИТ сектор

Както вече видяхме, България е точно в средата на таблицата – 71-то място от 142 класирани държави . Това е доста слабо и разочароващо само по себе си. Нека обаче разгледаме къде се намира България спрямо групата на страните с така наречения “над среден доход”. Както се казва – “всяка жаба да си знае гьола”. :)

NRI BG 2013
Сравнение между основните индикатори на България и средните за групата на “Страните с над среден доход”

От графиката ясно се вижда, че изоставаме в 5 от основни 10 индикатора:

  • 1. Политическа и регулаторна среда;
  • 4. Достъпност на ИТ технологиите;
  • 7. Използване на ИТ технологиите от бизнеса;
  • 8. Използване на ИТ технологиите от правителството;
  • 10. Влияние на ИТ технологиите върху обществото;

Сравнено с останалите страните от групата, сме по-добре в оставащите 5 индикатора:

  • 2. Среда за бизнес и иновации;
  • 3. ИТ инфраструктура;
  • 5. Умения (качество на работната ръка);
  • 6. Използване на ИТ технологиите от хората;
  • 9. Влияние на ИТ сектора върху икономиката на страната;

Неоспорим факт е, че ИТ инфраструктурата ни е на много високо ниво. Както и че българите използваме много от модерните технологии. Но всички останали компоненти са слаби или на границата със слаби. Тези слаби страни трябва да бъдат разглеждани и подобрявани. Правителството на България трябва да разбере, че ИТ секторът предоставя огромни възможности за развитие и икономически растеж. Правителството трябва да вземе сериозни мерки за развитието му. Или поне да започне да се възползва от възможностите на високите технологии. Хубавото на нашия сектор е, че той може да се развива успешно и без помощта на правителството. Но с неговата помощ може да се развива още по-успешно.

Нека сега да разгледаме по-подробно бизнес индикаторите на NRI, които ни вълнуват най-силно. Относно политическите и регулаторните индикаторите сме твърдо на нивата на страните от “третия свят”. Предвид още по-тежката политическа ситуация в страната все повече не си заслужава изобщо да ги коментираме.

Среда за бизнес и иновации

Тук се открояват само два положителни за нас индикатора. Но важното е, че те са наистина много важни – супер ниски данъци и леснота за стартиране на бизнес. Разбира се, от друга страна, най-слабите ни страни са също много ключови – липсата на “Качествени мениджмънт училища” и слаба “Наситеност на конкурентна среда”. Съгласен съм и с двете.

(Първoто число е номерът на под-индекса – 2.01.  Второто число е място в класирането за този под-индекс – 98. А последната е стойността на индекса – 4.5.)

  • 2.01 Availability of latest technologies* ……………………98 ……… 4.5
  • 2.02 Venture capital availability* ……………………………58 ……… 2.8
  • 2.03 Total tax rate, % profits ……………………….34 ……. 28.7
  • 2.04 No. days to start a business ……………………………..77 ………. 18
  • 2.05 No. procedures to start a business …………20 ………… 4
  • 2.06 Intensity of local competition* ……………………….101 ……… 4.3
  • 2.07 Tertiary education gross enrollment rate, % ……….43 ……. 56.9
  • 2.08 Quality of management schools* ……………………..101 ……… 3.7
  • 2.09 Gov’t procurement of advanced tech* ……………….81 ……… 3.4

Умения (качество на работната ръка)

Едва ли някой ще се изненада, че един от най-наболелите проблеми на България е слабото ни образование. Индикаторите го показват доста ясно. Дано държавата и най-вече сериозните български предприемачи, които се занимават в тази област, да успеят в най-скоро време да обърнат тази крайно негативна тенденция на влошаване на образователната ни система. Без добра образователна система и сериозни млади специалисти никога няма да се превърнем в Силициева долина.

  • 5.01 Quality of educational system* ………………………98 ……… 3.2
  • 5.02 Quality of math & science education* ……………..68 ……… 4.0
  • 5.03 Secondary education gross enrollment rate, % …72 ……. 88.9
  • 5.04 Adult literacy rate, % ……………………………………….44 ……. 98.4

Използване на ИТ технологиите от бизнеса

В този индикатор, както видяхме, изоставаме спрямо групата на страните с надсредни доходи. И това е напълно логично. Явно в България използването на високи технологии от компаниите е на много ниско равнище (125-то място – точно пред Виетнам и Лесото). Обучението на работниците от страна на компаниите също е критично слабо. Макар че на мен ми се струва, че в тази насока се работи много сериозно в България – все повече ИТ компании инвестират в свои центрове за обучение на кадри.

  • 7.01 Firm-level technology absorption* ………………..125 ……… 4.0
  • 7.02 Capacity for innovation* ……………………………….64 ……… 3.2
  • 7.03 PCT patents, applications/million pop. …………..47 ……… 3.6
  • 7.04 Business-to-business Internet use* ………………..96 ……… 4.6
  • 7.05 Business-to-consumer Internet use* ………………64 ……… 4.6
  • 7.06 Extent of staff training* ……………………………….118 ……… 3.3

Може да видите пълната таблица с индикатори за България на 183-та страница от доклада.

Трудно може да се говори за идеята да се превърнем в Силициевата долина на Балканите, при положение че имаме толкова слабо развит ИТ сектор и се намираме в тази все по-тежка политическа и социална криза. Много път има да извървим, преди големите ИТ страни да спрат да виждат в нас единствено добра outsourcing (а и това може да се влоши) дестинация и да се превърнем в първокласен износител на ИТ продукти и услуги, какъвто е Силициевата долина.

Но все пак не забравяйте, че това е само една статистика. А както е казал Марк Твенима три типа лъжи – лъжа, проклета лъжа и статистика. :)