Днес е последният ми работен ден в Телерик. Винаги съм се чудел какво ли е да напуснеш Телерик? “Сигурно ще е един от най-трудните дни в живота ми…” си казвах. Потвърждавам, наистина е много трудно да напуснеш.

Досега не съм писал никога за Телерик, но мисля, че вече мога да го направя. :)

Телерик е уникално място

Аз започнах работа в Телерик като Junior Developer преди точно 5 години. Тогава компанията вече беше известна и голяма, около 200 човека. Още втората седмица отидох да играя футбол с колеги. Не познавах никой, освен Тийм Лидера ми. Още преди да започне мача, колега ме поздрави и ме попита няколко въпроса – ‘Здравей, Миро’, ‘Как си?’, ‘Как е продуктът Х?’, ‘Как се чувстваш в компанията?’. Беше доста интересен разговор, особено защото нямах идея защо този човек ме познава. След като попитах Тийм Лидера си кой е това, се оказа, че е CEO-то на компанията. :)

Това е голямата разлика в Телерик. Хората се интересуват от … другите хора. Няма значение позиции, политики и т.н. На всички нива се осъзнава, че това е компания от хора и те са основата на компанията. Затова е важно всеки да се чувства добре и да вижда, че има смисъл от неговия труд. От тук следват и всичките социални придобивки и страхотни условия, които фирмата предлага. Тези условия имат простата цел да накарат хората да се чувстват добре, оценени и спокойно да работят това, в което са най-добри. Но това, което се вижда отвън е много по-малко от това, което се усеща, когато си част от компанията. :)

Telerik_Logo-small

Успехът на Телерик

Когато една компания от хора прави това, в което е най-добра и всеки се чувства страхотно от факта, резултатите няма как да закъснеят.

Сравнително малко се каза за успеха на 4-мата основатели на Телерик и останалите страхотни колеги. Това което Телерик направи за България е много повече, отколкото всички тези псевдо-звезди и псевдо-политици, за които всеки ден гледаме и слушаме, са направили. Ще ви дам едно просто сравнение – Телерик към цялата българска икономика се отнася тъй-както HP (бизнесът на HP в цял свят) към американската икономика (или Yahoo + Twitter взети заедно, ако искате).

Това е успехът изразен само в цифри. Изобщо няма да споменавам за социалното чудо наречено – Телерик Академия – което променя българската действителност, давайки висококачествено ИТ образование на деца и пораснали деца.

Продажбата на Телерик – поне в един момент в историята ни целият бизнес свят говореше за България. Софийската долина се появи на ИТ и стартъп картата на света. Телерик показа, че може да има успешен български стартъп от световно значение, с exit, за какъвто само сме чели в Techcrunch. А чрез истинска options програма, основателите на Телерик споделиха успеха и с другите колеги. Отново нещо, за което само сме чели, че го правят по света.

Хората. Телерик промени живота на повече от 700 българи и техните семейства, давайки им огромно поле за изява, достоен живот и култура, която съответства на най-високите ми стандарти. Това е най-големият успех на Телерик. Мога само да си пожелая от всички тези хора, да излязат поне още 10 подобни компании, които да променят живота на още 70.000 българи. :)

Това е и основната причина да е толкова трудно да напуснеш Телерик – хората.

Мога да говоря много дълго на тема ‘Успехите на Телерик’, но ще спра до тук.

Защо напускам тогава?

Аз винаги съм бил с много силен предприемачески дух. Да кажем, че от години мечтая да разбера – ‘Какво е да изградиш компания от нулата’. Какво е чувството не просто да създадеш продукт, а да намериш пазар за него, да решиш проблем, който много искаш да разрешиш. Един вид да минеш по целия път. Точно пътят е смисълът, който аз намирам в предприемачеството.

Пътят, който избрахме да изследваме започва с първите стъпки в ‘планирането на офис пространство‘, минава през Лондон, а къде свършва … кой знае. И това е най-интересното. :)

За този път ще има отделна поредица от интересни постове.

А защо не с малко късмет да не направим още един Телерик в България? :)