Преди време бях написал в една статия, че програмистите и футболът не се разбират особено добре. Това мое мнение, разбира се, породи у доста хора въпроса “Защо?”.

От любов към спорта

Винаги съм обичал спорта. Всъщност, когато бях малък, мечтата ми беше да стана спортист и да уча в НСА (Национална спортна академия). Исках да се занимавам професионално с почти всички спортове, познати ми по онова време. Започнах с футбол, разбира се. Кой ли не е тренирал футбол като малък ?! Но след като влязох в Математическа гимназия, реших, че няма да имам време и футболът само ще ми пречи. Така започнах да играя тенис на маса. Не след дълго се оказа, че мой приятел се занимава със спортно катерене.Climbing-small И така, някъде в 9-ти клас започнах да катеря – в зала и на скали. Оказа се, че е супер интересен и зарибяващ спорт. Започнаха се състезания, сериозна подготовка, тренировки по 4-5 пъти на седмица, та дори и режим на хранене, на възстановяване и т.н. Не след дълго станах студент във ФМИ. Разбира се, катеренето остана супер важна част от живота ми. Тренирах още повече. И така се появи възможност евентуално да участвам на Световно първенство по катерене във Велико Търново. Което, естествено, ме свръхмотивира. Започнах да тренирам всеки ден. От офиса директно в залата (един приятел дори въведе термина “офис катерачи“). И така, естествено, се контузих (връзки на пръст, което е нещо доста типично за този спорт – контузията се казва Climber’s finger :) ). Контузих се толкова сериозно, че не просто пропуснах Световното, ами не можех да катеря повече от година и половина. Е, оправих се някак си и продължих напред.

Лейкопласта на пръстите ми е за да поддържа сухожилието в следствие на изпокъсаните връзки. :) Снимка Геновева Михайлова.
Лейкопластът на пръстите ми е за да държи сухожилието в следствие на изпокъсаните връзки. :)
Снимка Геновева Михайлова.

Докато един ден не реших, че пак ми се играе футбол. Започнах да играя с фирмата. Беше супер приятно. После дойде ИТ лигата. Защо пък да не играем срещу други фирми? Мачовете ставаха все по-сериозни. След като цял ден си стоял пред компютъра, програмирайки с чаша кафе, към 19ч. отиваш да играеш футбол. Загряваш 5-10 минути максимум. Подтичваш в лек тръс, поритваш малко топката и си готов да се впуснеш в “приключението“. Досещате ли се вече какво би могло да стане по този начин? Да, точно така. Не след дълго се контузих по време на “официален” мач. Скъсах предни кръстни връзки на коляното (което пък е доста типично за футбола). Отчупих парче хрущял от ставата. Просто спрях рязко и мускулатурата не издържа…Явно не си бях взел поука от предната тежка контузия.

И се започнаха проблемите. Две операции на дясно коляно. Супер тежка рехабилитация. Трудно мога да кажа, че се възстанових успешно след година и половина. Съответно другият крак пое доста тежест и защо пък не –  и той се прецака. Нова операция, този път на другия крак. Сега съм 6 месеца след тази операция и смея да кажа, че далеч не съм се възстановил.

Сигурно се чудите защо ви разказвам тази не особено приятна история? :)

Защото това, което ми се случи, не е прецедент. Аз бях поредният от фирмата, който се контузи по този начин. А след мен тенденцията продължи (както и преди мен имаше много контузени, но и аз като всички си казвах – “това няма как да се случи на мен…”). За няколко месеца доста колеги скъсаха коленни връзки.

Причините за контузиите

Разбира се, причината да се контузя е комплексна. На първо място обаче е липсата на физическа подготовка. Колкото и да си мислим, че сме спортни личности, фактът, че по цял ден работим на стол, си е факт. И това оказва силно негативно влияние на нашата мускулатура. Това, че “играем” 1-2 пъти в седмицата футбол, не помага особено. За да се предпазим от контузии, ни трябва много повече от спорадична игра от време на време и загрявка 5 мин. Трябват сериозни, целенасочени тренировки не само на терена, а и във фитнеса. Трябва да имаме изградена мускулатура, която да е подготвена за по-сериозните натоварвания по време на играта. Трябва да имаме изградена (по-здрава) система от връзки и сухожилия. Това става само с много тренировки. А не със стоене по 10ч. пред монитора.

Аз обичам спорта. Всъщност обичам всеки спорт (дори голфът ми се струва интересен :) ). Далеч не искам да отказвам някого да спортува. Защото да, спортът е полезен. Това е неоспорим факт, който изобщо няма смисъл да коментирам. За програмистите и всички колеги, които стоим на стола по цял ден, е много важно да спортуваме редовно. Освен ако не искаме на 45 г. да ни погнат всички видове проблеми с кръвното и холестерола, разбира се… :)

Но много внимавайте, когато практикувате спорт, който изисква по-сериозни натоварвания, предполага по-сериозни сблъсъци (човек-човек) или като цяло е опасен. Например футболът е един от тези спортове. Няма да споменавам, че операционните и рехабилитационните центрове са претъпкани от такива като мен, псевдофутболисти (както и скиори, между другото). Статистиката за броя на оперирани колена на година е супер стряскаща. Все пак не сме професионалисти (нямаме тази физика, навици и възможности, нямаме екип от треньори, рехабилитатори и т.н.) и лошите неща се случват прекалено лесно и бързо.

Затова внимавайте, пазете се и имайте едно наум. Ако искате да играете по-сериозно, тренирайте по-сериозно. Тренировката във фитнеса е задължителна. Добрата загрявка, доброто възстановяване – също. Вижте как тренират професионалните катерачи например.

За хората, които по цял ден седят на стол, спортът може да бъде много опасен и да доведе до много сериозни последици. Попитайте мен. :)