y combinator, start up,
Y Combinator оглавява всички официални и неофициални класации на акселератори в САЩ и по света

Нека веднага да успокоим стартъп ентусиастите в България – става дума за световния пазар на акселератори и най-вече за този в САЩ (отново съмнителното предимство да си назад и встрани от тенденциите). След видимия бум на акселераторите в цял свят вече започнаха да се появяват и първите трезви оценки на тяхната ефективност. Засега анализите са само за американските акселератори.

Стартъп (seed) акселератор

Нека първо разгледаме какво точно е акселератор. Стартъп, или още наричан сийд (seed), акселератор е организация с комерсиална цел, която предоставя помощ от различно естество на стартиращи екипи (стартъпи) срещу дял (equity) от съответния стартъп. Най-често помощта се изразява във:

  • Финансова помощ във вид на инвестиция;
  • Менторство от успели предприемачи и бизнес лидери;
  • Организиране на обучения и различни събития с цел подпомагане на младите предприемачи в бъдещите им бизнес начинания;
  • Контакти с други стартъпи ентусиасти и бизнес партньори;

Бум или балон?

Едно от първите изследвания на акселераторите, това на Азиз Джилани от американската компания за рискови инвестиции DFJ, показва, че към 2011 година от 29 акселератора (към този момент, близо двойно повече сега) 45% не успяват да произведат компания, която да спечели доверието на рисков инвеститор за своя по-нататъшен растеж. “Първоначалната цел беше да оценим акселераторите по броя на изходи (exits), но просто се оказа, че няма достатъчно “изходи” за сериозна статистика”, казва Джилани. Според него броят на успешните “изходи” от инвестициите, т.е. компании, в които е инвестирал по-сериозен играч и акселераторът е върнал своите инвестиции (и е компенсирал за загубите в останалите не особено успешни проекти), е прекалено нисък. Категорично успешните модели са само два – Y Combinator и TechStars.

Акселераторите също са стартъпи

За да построи точната картинка обаче, Джилани добавя и още един критерий – как най-активните рискови фондове възприемат акселераторите, от които получават проекти за финансиране. Задават се въпроси като: “Какво мислите за акселератор Х и как възприемате идеята да инвестирате в тях?”. Към тях добавят и други критерии, като размер и влияние на тяхната мрежа от ментори и партньори. Резултатът е ясен и видим – огромна дупка в качеството и резултатите между лидерите и огромното мнозинство след тях. 90% от американските акселератори ще са неуспешни, но това е напълно ОК, смята друг ветеран от Силициевата долина и основател на един от тях, YouWeb Питър Рилан. Според него самите те трябва да бъдат разглеждани като стартъп компании и това означава, че 9 от 10 няма да бъдат успешни – точно както и компаниите, които те “акселерират”.

Под “неуспешни” не се разбира нищо друго освен това, че инвеститорите няма да получат достатъчна възвръщаемост на вложенията си. Тогава акселераторите ще имат избор да затворят или да се пренасочат към друга дейност, а много малко от тях могат да бъдат и изкупени от други компании.

Качеството на менторите е, според Рилън, основният проблем на акселераторите. Именно по този основен критерий, също както при университетите, акселераторите ще се разделят на престижни и не толкова престижни. След завършването си компаниите, точно както студентите, няма да имат равни шансове на пазара на рискови инвестиции. (Звучи познато и успокояващо, защото, както знаем, дипломата е основен, но далеч не е единственият фактор за успех на пазара на труда).

Какво казва акселератор номер 1

Основятелят на Y Combinator Пол Греъм е категоричен, че просто няма толкова много силни стартъп компании, за да има за всички акселератори. Поради това огромното мнозинство просто няма да успеят да се задържат.

Особено показателно е, че самият съосновател на Y Combinator не говори със суперлативи за своя досегашен резултат въпреки челното място в класациите. Както споделя Греъм, броят на компаниите през зимната сесия на 2013 ще е намален на не повече от 50 (при 84 само година по-рано).

Целта е проста – подобряване на качеството на подбора и менторите, като се използва наученото от досегашните неуспехи и се предвидят по-добре проектите, без шансове да успеят. “Ако станем по-добри, може би накрая ще приемаме по 50 компании като AirBNB и Dropbox. Но ако трябва да бъдем честни, идея си нямам какво ще стане”, споделя Греъм.

А Европа?

Всички тези данни, отново да повторим, са за американския пазар и неговата екосистема от стартиращи компании, акселератори и фондове за рисков капитал. С голям интерес обаче очакваме да видим статистика и за успеха на европейските акселератори, особено в държавите, в които те са натрупали повече история. Смело можем да предположим обаче, че такъв анализ ще дойде по-късно поради две особености – по-късния старт на европейските аналози и преобладаващите средства на ЕС в много от фондовете за растеж (за разлика от тези в САЩ, в които преобладаващите частни инвеститори създават истински пазарен момент на истината за един стартирал IT проект).

С особен интерес ще следим и развитието на българските акселератори като Eleven, Launchub иVoivoda.