В българската ИТ действителност е страшно популярно да работим, докато “учим” в университета. Този български феномен се е превърнал в дългогодишна традиция.

Аз започнах работа като програмист през септември 2005 г. , около 1-2 седмици преди да стана студент по “Компютърни Науки” във ФМИ. И продължих да работя през цялото време на следването си в Университета. Първи и втори курс на 20-часова работна седмица, трети на 32-часова и от четвърти, та до сега, на пълна работна седмица. Бях много горд с този факт. Чувствах, че съм направил нещо голямо и значимо. После се разколебах. Не било толкова голяма работа, нито пък особено значима.

Работата по време на студентските години ни дава много. Но и взима много. Взима повече, отколкото ни дава. Доста повече, отколкото предполагаме. За да видим какво ни дава и взима работата, нека разгледаме едно “хипотетично” студентство на един български програмист.

Как протича студентството на един бъдещ програмист в България.

  1. Първи курс научаваме малко C++ или Java. Най-общо, мислим си, че знаем ООП.
  2. Намираме си работа. Или работата намира нас.
  3. Започваме работа. Спираме да ходим на лекции и да се виждаме с колегите.
  4. Научаваме някоя модерна технология. Правим с нея каквото ни кажат.
  5. Взимаме добри пари (1000+ лв). Скоро започваме да взимаме повече от родителите си. После започваме да взимаме повече от цялото семейство по две…
  6. Купуваме си кола. После по-нова кола. По-скъпи дрехи, техника.
  7. През това време “се борим” с университета. Но хич не ни е до това. Та ние взимаме толкова много пари. А и сме толкова добри програмисти. Тези хора в университета са нива под нас.
  8. И тук някъде нещата се разделят.
    1. Едни успяват да завършат, защото си разбират нещата (нищо, че не са стъпвали на лекции).
    2. Други се борят дълго време, но все пак успяват да вземат така ценната диплома.
    3. А трети осъзнават, че в България тази диплома няма стойност. Инфлацията в образованието отдавна я е изяла. Тези хора така и не завършват.

А как може да протече студентството на един бъдещ програмист.

Вариант 1 – собствена компания.

  1. Вместо да “научим” само “Увод в програмирането”, преди да си намерим работа, може да научим доста повече. Има достатъчно курсове, материали и информация и в университета и online за всевъзможни технологии. Може сами да открием технологията, която на нас най-много ни допада.
  2. Вместо да си намерим работа, може ние да се опитаме да я създадем. Може да стартираме компания с приятел/колега. В свободното ни време, между лекциите, може да си развиваме своята компания и свой продукт.
  3. Вместо да правим това, което ни кажат на работа, може да правим това, което ние искаме да правим. Да развиваме продукта, който на нас ни е интересен. Да учим и развиваме технологиите, които на нас са ни интересни.
  4. Вместо да взимаме от парите, които някой друг е изкарал (заплатата ни), може  да се пробваме ние самите да си изкараме заплатата. Продавайки своя продукт/услуга.
  5. Вместо да сме по цял ден в офиса, може да балансираме между университета и продукта, който развиваме. И така да завършим без проблеми.
  6. Вместо кола, един ден може да си купим офис.
  7. Вместо няколко години стаж и нелошо CV, може да имаме нещо, което сме създали, и нещо, с което се гордеем.

Вариант 2 – летен internship (стаж).

  1. Ходим на лекции и упражнения. Учим всевъзможни технологии. Посещаваме всякакви курсове и обучения. Учим online от различни източници.
  2. Готвим се сериозно за летен internship (стаж).
  3. Избираме си технологията и компанията, която ни е най-интересна. Българска или чуждестранна, зависи от предпочитанията. Но все пак в чуждестранната ще изкараме доста повече пари, а и вероятно ще придобием по-добри умения.
  4. Подготвяме се на максимума за интервютата. (Вижте тук как да се подготвите.)
  5. Лятото започваме работа. Работим само 3-4 месеца. Изкарваме достатъчно пари за годината да живеем добре.
  6. Може да го правим всяко лято.
  7. Завършваме без проблеми. Имаме супер CV.
  8. А междувременно, докато учим, може да следваме и вариант 1 – разработваме свой проект/продукт.

Високата цена, която плащаме, работейки по време на студентството си, е нашето време.

Време

На първо място работата ни взима времето. Цялото време. Времето за нас. Времето за учене. Времето за общуване. Времето за стартиране на собствена компания. Времето да научим quicksort (това не е от модерните технологии, които ни трябват на работа), който ще ни трябва за интервюто за internship. Времето да правим това, което искаме да правим. Да правим това, което смятаме, че е значимо за нас. Студентството е най-уникалният период от живота ни поради ред причини, но една от тях е, че е много подходящ за стартиране на собствен бизнес. Ето няколко идеи защо:

  • Имаме много свободно време (ако не работим).
  • Имаме много идеи.
  • Силно мотивирани сме да работим. Може да работим 24/7.
  • Имаме много приятели и колеги на нашата възраст, с които да стартираме.
  • Нямаме финансови задължения (жилище, кола, семейство, деца).
  • Нужни са ни малко пари за живот – може дълго време да нямаме приходи. :)
  • Имаме финансовата подкрепа на родителите си.

Знания и умения

Друг въпрос е колко знания и умения ще натрупаме през времето на учене (и евентуално – работа). За да се развиваме, е важно да правим това, което ни е интересно. Затова може да си зададем следните няколко въпроса. Интересно ли ни е това, което правим на работа? Учим ли на максимума на възможностите си? Достигаме ли предела си всеки ден? Преминаваме ли го? Постигаме ли мечтите си, като работим това? Ако отговорът на някой от тези въпроси е НЕ, то най-вероятно с тази работа си губим времето и пилеем парите на работодателя си.

Какво ни дава работата

business_park_small
Бизнес Парк София

Естествено, работата и по време и след студентството ни има страшно много положителни страни. На мен ми даде и продължава да ми дава много.

  • Опит с реални, “модерни” технологии;
  • Работа по интересни продукти;
  • Различни знания и умения;
  • Самочувствие;
  • Фирмена култура и култура на работа;
  • Страхотни контакти и приятели;
  • Пари и добър начин на живот;
  • и още много.

Но въпросът е, че това, което ни дава, си има цена. И то висока цена. И тя е нашето собствено време.