Какво ни дава университетът

Все по-често ми се случва да чувам от различни хора в ИТ сектора различни митове за българските университети: Университетът не им е дал нищо. Не ги е научил на нищо. В университета се учат само стари неща, не се учат новите технологии, преподавателите не са на достатъчно високо ниво и т.н. и т.н.

Университетът НЕ дава. Ние сами трябва да вземем от него. Родителите ни дават, учителите в училище ни дават, но университетът вече е мястото, където трябва самите ние да даваме от себе си, да работим много, да учим много, да взимаме и да се развиваме сами като професионалисти. Разбира се, с помощта на професорите и асистентите, но важното, е че водещите сме Ние, активните трябва да сме Ние! Университетът ни дава насока.

Какво ни дава университетът

Университетът може и ни дава много неща. Нека разгледаме някои от основните неща, които Софийският университет ” Св. Климент Охридски” (и по-конкретно – специалността “Компютърни науки” във Факултета по математика и информатика (ФМИ)) ми даде на мен.

ФМИ
ФМИ

Контакти и среда

Университетът ни осигурява среда, в която контактуваме с бъдещите професионалисти от сферата. Колегите ни от университета ще се превърнат в колеги на работа, приятели по други фирми, приятели, които работят извън страната, а защо не и съоснователи в компанията ни. При всички положения, тези хора са бъдещето на сферата и ако искаме и ние да сме част от това бъдеще, е хубаво да имаме тези контакти и приятели.

Същото важи и за преподавателите. В университета има много кадърни преподаватели, които наистина трябва да сме щастливи, че познаваме и че те ни познават. Това е голям плюс, който не знаем кога може да ни помогне в кариерата.

Начин на мислене

Университетът неминуемо променя начина ни на мислене и възприятие на света. Започваме да мислим аналитично. Да взимаме правилни решения. Мисълта ни се насочва към решаването на проблеми, което е най-важното качество за един програмист. Да решим някаква задача е именно решаване на даден проблем (колкото и “глупава” да ни се струва към момента). Точно този тренинг в решаването на задачи/проблеми ни развива способностите да се справяме по-бързо след това с проблемите в работата. Дори и те на пръв поглед да нямат нищо общо.

Основи на компютърните науки

Разбира се, университетът ни дава знания! Дава ни основните знания за бъдещата ни кариера – в случая основи на програмирането. А това според мен са най-важните знания за един програмист. Разглеждат се предмети, които оформят вижданията ни на програмист. Например различните видове програмирания (процедурно, системно, функционално, логическо, обектно-ориентирано програмиране), които на пръв поглед едва ли ще ни трябват в работата, но те именно променят визията ни. И тук някои ще кажат “предметите са хубави, но преподавателите не ни ги преподават добре”. Разбира се, че може и по-добре да ги преподават. Но както вече споменах, активните трябва да сме ние. Ако ние нямаме желание да ги научим, и най-добрите преподаватели не могат да ни ги налеят в главите. Университетът ни дава посоката. Но ние сами трябва да извървим пътя.

Автобиография

Университетът ни дава шанс да се развиваме в дадена сфера. Когато имаме образование в CV-то си, си гарантираме поне да ни поканят на интервю. А това не е малко. Разбира се, ако ни поканят, а ние нищо не сме научили и се оправдаем, че “Университетите ни са слаби“, няма как да станат нещата. :-)

Какво НЕ ни дава университетът

Много неща не ни дава университетът. Например:

Последни технологии

Един много популярен мит – “В университета не се учат последните технологии“. Самият термин “последни технологии” е доста противоречив. Последните технологии на Microsoft, Oracle, Google, Apple и другите са всъщност предпоследни. Те работят по последните технологии доста преди да са пуснали “последната технология”. “Новите технологии” се сменят всяка година/две. Това е един цикъл, който няма край. Няма как в университета да се учат точно тези последни технологии, освен ако, разбира се, не се измислят в самия университет. Но тук отново въпросът е в нас и активните трябва да сме ние. Аз лично не мисля, че човек, който е усвоил C++ или който и да е ООП език, ще му представлява проблем да научи след това “последната технология” на Microsoft или Apple. Точно обратното. Знаейки C++, това да научиш Java, C# или ObjectiveC е доста лесна работа.

Университетът не ни дава още куп неща, но ще спра до тук. Важното е какво ни дава и какво ние може да вземем, а именно:

  • Контакти и среда
  • Начин на мислене
  • Знания за основите на професията ни
  • Автобиография като минимум

Университетът ни дава посоката. Но ние сами трябва да извървим пътя.

Ако ви е интересна темата, можете да прочетете и едно интересно писмо на тема “Какво дава на студентите MBA програмата в HBS (Harvard Business School)”.

By Miroslav Miroslavov

Основател на 'платформата за управление на офиси' - Office R&D. Основна движеща сила на www.sofiavalley.com.

26 comments

  1. Respect!
    Който има желание, намира и начин. Доказателство са всички онези познати, които всички имаме, работещи я в Google, я в Microsoft и са завършили същите университети от които се оплакваме. “Занаят се краде”, както гласи поговорката.

    1. Пропскаш ФАКТА, че работещите в MS и Google не държат успеха си на университета, a труда и усилията, които са положили, ВЪПРЕКИ него.

      1. Университета на мен лично доста ми е помагал, така че не виждам въпреки-то откъде идва. Даде ми фундаменталните знания, плюс контактите, чрез които имах досег точно с тези големи компании. Който търси намира :) останалите хленчат и си седят в калта….

  2. Аз уча компютърни науки и най-полезния за мен предмет до сега е точно един, който не намира никакво практическо приложение – функционално програмиране. Той ми даде един по-различен начин на мислене и нещо още по-важно – увереност. От както написах алгоритъма на Dijkstra на Scheme, съм уверен че мога да реша всеки проблем и не се страхувам от големи и тежки предизвикателства.

    Също, не съм съгласен, че не се учат нови технолотии. Курсовете по ruby, python, asp.net mvc, многоплатформени мобилни приложения, програмиране за ios, android и още много много са доказателство за това.

    1. Здрасти,
      Мерси за коментара.
      Абсолютно съм съгласен, че Функционалното беше един от най-ценните предмети. Между другото е и доста смислен от практическа гледна точка – има доста сериозно приложение в различни математически дисциплино, но също така и много от модерните обектно ориентирани езици имат функционални елементи.
      А за новите технологии, може би не съм се изразил много правилно. Знам, че се преподават нови технологии в Университета, аз лично участвам често в преподаването на някой от тях, но все пак те не са заложени в програмата. Понякога ги има понякога ги няма, а Университетите нямат добра политика относно тяхното преподаване…
      Поздрави,
      Миро М.

  3. Аз пък уча Софтуерно инженерство. По-голяма пародия от този университет няма. Да оставим настрана това, че се имат за голямата работа, по-дразнещото нещо е, че това самочувствие е без никакво покритие. Незаинтересоваността на преподавателите минава всякакви граници, нямат никакво желание да запалят аудиторията пред тях, никакво желание да са актуални, никакво желание да дадат нещо от себе си. Те отиват на работа с хъса на рецидивист, наказан на обществено полезен труд. Копират чуждии лекции като ученици, които са имали за домашно да скалъпят някоя презентация и са свалили нещо от интернет. То е ясно, че университета не ми дава нищо, убеден съм в това вече, ама няма и какво да взема от него. Това, което съм научил не се дължи на университета, а на усилията, които полагам сам вкъщи, и на курсовете, които посещавах извън ФМИ, лекциите които слушам в интернет, и решаването на проблеми.

    Ще завърша с въпрос към следния цитат: “Когато имаме образование в CV-то си, си гарантираме поне да ни поканят на интервю.” – Ти сериозно ли мислиш, че, ако си без диплома, няма да те поканят на интевю?!?!

    1. Здравей,
      Мерси за коментара.
      Далеч не твърдя, че няма слаби преподаватели. Напротив, има. Но въпросът е какво правим, за да се промени това статукво? Аз бих те насърчил, щом смяташ, че хората не си вършат работата, да пробваш да преподаваш.

      Относно образованието и CV-то – малко ми изкривяваш думите. Аз твърдя, че имайки образование имаш голям шанс да те поканят. Не съм казвал, че ако нямаш, то няма да те поканят. Българската действителност в това отношение е доста изкривена. Поради липсата на кадри в сферата, образованието губи своята стойност, защото се вика/взима почти всеки, който има желание да стане програмист. Но това далеч не значи, че е нормално и правилно. Пробвай да кандидатстваш в Microsoft, Google и т.н. без образование…
      Поздрави,
      Миро М.

      1. Mисля че точно за фирми като Google и Microsoft са по-важни уменията на кандидата отколкото дипломата

      2. Най-ефикасния начин да попаднеш в Google или Microsoft е някой да те препоръча. Такива контакти се създават в университета.

    2. Аз без образование няма да те викна на интервю, да не говорим да те взема на работа, ако ще да си Линус Торвалдс. Според мен висшето образование ти дава един различен начин на мислене и подхождане към проблемите, независимо дали ти е дало достатъчна подготовка по конкретната специалност. Дава ти един вид самостоятелност.

      1. Сериозни критерии имате щом начинът на мислене и подхождане към проблемите на Linus Torvalds не може да ги покрие. Мани го тоя, при него никаква “самостоятелност” няма!

        Като прочета такъв коментар и се убеждавам че добре правя, че като видя някой да иска образование в обявата и моментално спирам да я чета.

        (BTW не съм изказалия се по-горе студент, нито споделям мнението му)

      2. За мен пък висшето образование дава само опит с борбата с държавните институции, който безспорно е много полезен. Ама за друго за жалост не става. Пък и atodorov като знам повечето студенти, които излизат на какво ниво са … а бе да ти имам критериите

  4. Привет!

    Статията ми хареса.

    Като цяло съм напълно съгласен с Мирослав.

    В леко допълнение към нея бих добавил, че едно от ключовите неща, които липсват, е обратната връзка от преподаватели към студенти (другата посока поне съществува по някакъв начин…)

    За всичките 6 години във ФМИ, точно веднъж преподавател се беше постарал да ми посочи грешките и да изтъкне силните и слабите страни на това, което съм направил като проект.

    Реално ползата и същинското научаване на нещата се случиха на базата на тази обратна връзка след като курсът свърши.

    За мен това е нормалният начин да се случват нещата.

    Много здраве и щастие през новата година!

    1. Здрасти,
      Честита Нова Година. :)
      Напълно съм съгласен с теб. Обратната връзка е наистина ключов фактор за развитие. За съжаление е факт, че в нашите Университети, преподавателите рядко дават такава (което и ги различава от големите Университети по света). Предполагам, че с подобряване на условията в университети, смяната на поколенията ( с нови, млади преподаватели) и желанието от страна на студентите, това ще се подобри и преподавателите ще станат по-заинтересовани. :)
      Поздрави,
      Миро М.

  5. Напълно съм съгласен със статията. Не знам по-добро място за намиране на контакти. Хубаво е, че има хора, които не гледат само негативната страна на нещата, а освен това и правят нещо, за да решат проблемите, които съществуват в момента.

    Аз имам 2 въпроса към напълно несъгласните с тази статия:
    1) Някой задължава ли ви да посещавате университет?
    2) Имате ли по-добро предложение къде да се обучават и развиват младежите? Защото все пак трябва да има начин начинаещите да стигнат необходимото ниво, за да работят в дадена компания.

    1. Има безброй курсове в интернет, лекции от “топ университети” като Stanford и MIT, примерен код, документация, книги, форуми.

      Пример за безплатни курсове в България – http://academy.telerik.com/

  6. В допълнение на статията и на коментарите. Аз съм асистент в Университета, макар и в друг Факултет, но за кратко преминах и през школата на ФМИ, макар и в третата степен.
    Университетът дава много, много повече от изброеното- един огромен свят и една среда, далеч извън пределите на един сектор, или на една държава. Само от нас/вас зависи колко ще вземете.

    Съвсем конкретен пример. Аз имам стотици студенти всеки семестър, предполагам също като повечето мои колеги, асистенти, особено по задължителните дисциплини.
    Физически не е възможно да се обърне специално внимание на всеки студент. Колкото и да се опитвам да представям интересни и модерни неща, които са на ръба на технологиите, от студентите зависи дали ще се получи интересен час или не. Материалите, задачите или програмите не са всичко – те са само началото. Ако вие искате да ви обръщаме внимание, да ви запомним, да обърнем внимание на вашите проекти, бъдете активни, провокирайте ни, задавайте ни въпроси!

    Ние и без това сме свикнали да работим по много и за някакви си идеи – да променяме средата:))).

    И само за протокола, не си мислете, че можем да оцелеем само като преподаватели в университета – за да бъдем там, при вас, трябва да се борим ежедневно и да правим хиляди други неща и нещица, с които да издържаме семействата си. И пак за протокола, освен всичко останало се стремим да бъдем и част от световното семейство на науката, основно за сметка на малките часове и на литри кафе :).

    Така че, мили студенти, дерзайте, и се борете за Вашия университет, както ние се борим за Нашия.

    Поздрави,
    Албена

    1. Здравей Албена.

      С две думи – Страхотно казано!
      Много Благодаря за коментара. Дано повече хора да го прочетат, разберат и осмислят.

      Поздрави,
      Миро М.

  7. Здравей.

    Съгласен съм със статията и смятам че университетът е за събиране на контакти и усвояване на начин на мислене и непреходни знания(т.е. “state machines”, а не “node.js”).

    Не съм съгласен че българските университети изпълняват тази своя функция, обаче. Доказателство на това ми твърдение е как всяка година се пръква поне по една малка/средна по големина организация която цели да “оправи” нещата. Академия Телерик е един скорощен пример.
    Те нещата ако не бяха счупени, нямаше да ги “оправяме”. И ако бяха само “малко счупени”, щяхме да ставаме асистенти в съответните факултети и да ги оправяме отвътре вместо да се събираме на нови места с нови преподаватели.

    Във всеки случай, този блог ми харесва и не искам да бъда прекалено негативен в първия си коментар. Продължавай все така :)

  8. When people ask me if I went to film school I tell them ‘no, I went to films.’
    — Quentin Tarantino

  9. Аз съм малко над 30 години с среден опит в сферата на ИТ и опознал , има ли смисъл според вас да си довърша образованието в Университета? (нещо което “зарязах” след 1-вата година)

    Напоследък все по-трудно си намирам работа и стигам до извода че трябва да направя нещо по въпроса.

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *