България – Силициевата долина на Балканите?

България – Силициевата долина на Балканите?

България е адски далече от Силициевата долина, но по-лошото е, че дори изоставаме спрямо балканските си съседи. Това е една определено нашумяла тема, по която аз вече написах своето мнение веднъж – “Може ли Софийската долина да стане Силициева?“. Но за да имаме още по-ясна представа къде се намираме спрямо съседите си, Европа и света, когато става дума за развитие на “Информационните и комуникационни технологии”, нека разгледаме един много интересен доклад.

Global Information Technology Report – World Economic Forum

Докладът се казва Global Information Technology Report (сайт на доклада). Той е базиран на NRI (Networked Readiness Index) и е изготвен от “Световния икономически форум” (World Economic Forum – официален сайт). Целта му е да предостави независими данни както за текущото развитие на ICT (Information and Communication Technologies) сектора по света (144 държави), така и за възможностите за развитие на самия сектор и икономическото му влияние над други сектори през следващото десетилетие. Докладът предоставя наистина много задълбочен анализ на състоянието на ICT сектора във всяка една от 144-те държави. Освен задълбочения анализ докладът предоставя и класиране на държавите по развитие на сектора. Пълното класиране може да видите тук.

Балканите

Следва извадка от класирането на страните от Балканите. Първата цифра е позицията на мястото на съответната държава, а втората е крайният и NRI индекс (от 1-7). Този индекс се базира на много и различни индикатори, свързани с ICT сектора. За съжаление, България е на незавидното 9-о място от 11 балкански държави. Така погледнато, трудно може да се каже, че сме в добра позиция да се превърнем в Силициевата долина на Балканите. За съжаление, сме изпреварени дори от страни с по-нисък от нашия стандарт.

  1. 37. Словения – 4.58
  2. 45. Хърватия – 4.22
  3. 46. Черна гора – 4.22
  4. 52. Турция – 4.07
  5. 59. Гърция – 3.99
  6. 66. Македония – 3.91
  7. 67. Румъния- 3.90
  8. 68. Албания – 3.89
  9. 70. България – 3.89
  10. 84. Босна и Херцеговина – 3.65
  11. 85. Сърбия – 3.64

Европа

С Европа изобщо не е добра идея да се сравняваме, имайки предвид, че в първите десет в света са седем европейски страни. На първо място е Швеция, следвана от Финландия (3), Дания (4), Швейцария (5), Холандия (6), Норвегия (7) и Англия (10).

Останалият свят

Класирането тук се оглавява от Сингапур (2), следван от САЩ (8), Канада (9), Тайван (11), Корея (12), Хонг Конг (13), Нова Зеландия (14), Австралия (17), Япония (18) и разбира се, Израел (20), където конкретно startup екосистемата се доближава максимално много до Силициевата долина. Не мисля, че челните позиции на тези държави са особено изненадващи. Всяка една от тях е гигант в сферата на информационните технологии.

България

Както вече видяхме, България е точно в средата на таблицата – 70-то място от 142 класирани държави по света. Нека разгледаме по-подробно кои са силните и слабите страни на България.

Силни страни

Тук се открояват само два индикатора от индекса. Индикаторите са на английски, за да не се загуби смисъл при превода.

  • Business and innovation environment. Силните страни на България са свързани основно с леснотата да създадем фирма и също така сравнително ниския данък печалба. Това, разбира се, е положително както за стартиращите компании, така и за вече съществуващите.
    Индикатор Позиция (от 142) Стойност
    2.03 Total tax rate, % profits 29 28.1
    2.05 No. procedures to start a business 20 4

Слаби страни

Тук разнообразието е огромно, но някои индикатори наистина се набиват на очи.

  • Political and regulatory environment. Абсолютно най-лошите страни на България са свързани със сферата на съдебната система и политиката на правителството ни относно ИТ сектора. Ефективността на съдебната ни система е на едно от последните места в цял свят. Каква изненада…
    Индикатор Позиция (от 142) Стойност
    1.01 Effectiveness of law-making bodies* 109 29
    1.02 Laws relating to ICT* 60 4.1
    1.03 Judicial independence* 104 2.9
    1.04 Efficiency of legal system in settling disputes* 126 2.7
    1.05 Efficiency of legal system in challenging regs* 120 2.8
    1.06 Intellectual property protection* 100 2.9
    1.07 Software piracy rate, % software installed 60 65
    1.08 No. procedures to enforce a contract 87 39
    1.09 No. days to enforce a contract 75 564
  • Business and innovation environment. Други проблемни страни са свързани с бизнес климата в страната – липсата на venture capital фондове, последни технологии, конкурентоспособност и добри мениджмънт училища пречи страшно много на развитието на високите технологии.
    Индикатор Позиция (от 142) Стойност
    2.01 Availability of latest technologies* 105 4.4
    2.02 Venture capital availability* 66 2.6
    2.06 Intensity of local competition* 99 4.4
    2.08 Quality of management schools* 102 3.7
    2.09 Gov’t procurement of advanced tech* 77 3.5
  • Skills. Oще от големите проблеми на България са свързани, разбира се, с образованието в страната. Качеството на образователната ни система е на нивото на страните от “третия свят” (101-о място от 142 страни) и стойност на индекса (2.3 от 7). А без силно образование няма как да имаме силен високотехнологичен сектор като ИТ сектора.
    Индикатор Позиция (от 142) Стойност
    5.01 Quality of educational system* 101 2.3
    5.02 Quality of math & science education* 82 3.8 5
  • Business usage. Много назад сме и когато става дума за това, до каква степен бизнесът се възползва от ИТ възможностите:
    Индикатор Позиция (от 142) Стойност
    7.01 Firm-level technology absorption* 127 3.9
    7.02 Capacity for innovation* 82 2.9
    7.03 PCT patents, applications/million pop. 46 3.6
    7.04 Extent of business Internet use* 52 5.2
    7.02 Extent of staff training* 128 3.1
  • Government usage. Изоставаме и в индикаторите, касаещи до каква степен правителството се възползва от възможностите на ИТ сектора и съответно визията за развитието му. Макар че тук се вижда и нелошият рейтинг на правителствените online услуги:
    Индикатор Позиция (от 142) Стойност
    8.01 Gov’t prioritization of ICT* 112 3.9
    8.02 Importance of ICT to gov’t vision* 101 3.4
    8.03 Government Online Service Index, 0–1 (best) 44 0.41

Може да видите пълната таблица с индикатори за България на 193 страница от доклада. Следва сравнение между основните индикатори на България и средните за групата на “Страните с над средни доходи”.

България

Трудно може да се говори за идеята да се превърнем в Силициевата долина на Балканите, при положение че имаме толкова слаборазвит ICT сектор (дори за стандартите на Балканските държави). Много път има да извървим, преди големите ИТ страни да спрат да виждат в нас единствено добра outsourcing дестинация и да се превърнем в първокласен износител на ИТ продукти и услуги, какъвто е Силициевата долина. Но все пак важното е, че си говорим за това и че много хора го искат, което означава, че може и да стане.

By Miroslav Miroslavov

Основател на 'платформата за управление на офиси' - Office R&D. Основна движеща сила на www.sofiavalley.com.

15 comments

  1. Привет Миро,

    Поздравления за статията и за това че си си направил труда да я напишеш.
    Темата силно ме интересува и наблюдавам с голямо внимание случващото се в България. Според мен всякакви сравнения със Силициевата Долина са вредни за нас, тъй като ни дават грешният импулс да копираме сляпо, да следваме и имитираме, а не да мислим и създаваме.
    Точно поради тази причина за мен е важно да копираме не решения а принципи.

    В края на Октомври бяхме на посещение в Израел и бях силно впечатлен от това което са постигнали хората там. Дадоха ни и рецептата (принципът), така да се каже, но за да може да се случи и в БГ трябва всички (правителство, образование, предприемачи, инвеститори, и тн.) да гледаме в една посока. Само тогава ще се натрупа критична маса и ще можем да обърнем тренда и да се вдигнем в класации като Global Information Technology Report.

    Преди време ми попадна интересен репорт за топ 20 на стартъп градовете в глобален мащаб – Startup Ecosystem Report 2012 направен е от Startup Genome с техния Startup Compass tool. Там класацията е доста по-различна от тази в твоя репорт. Ето линк към статия по темата: http://thenextweb.com/insider/2012/11/20/tel-aviv-la-and-seattle-are-ahead-of-new-york-city-in-a-new-global-ranking-of-the-top-20-startup-ecosystems/ .

    Има още доста да се каже по темата, ама не ми се пише :)
    Поздрави
    и

    1. Здрасти Илйка,
      Мерси за коментара. :)
      Абсолютно съм съгласен с теб – ако искаме да имаме истинска стартъп екосистема, развиваща се в силен ИТ сектор – е важно да разберем принципите на действащите екосистеми. Наистина Тел Авив е страхотния пример за това как се прави такава екосистема. И доклада, който и ти прати (аз също бях чел един друг анализ на същия доклад с малко интерактивни данни – http://blog.digital.telefonica.com/?press-release=startup-ecosystem-report-2012) е супер пример за прогреса, който са постигнали в Израел.

      Иначе, ако някой ден имаш време и желание ще е страхотно, ако напишеш един пост относно престоя ти в Израел и техните принципи. :)
      Поздрави

  2. Статията беше интересна.
    Ще се радвам да прочета още в тази посока.

    1. Радвам се, че ти е харесала.
      И на мен, а и на доста хора като цяло, им е интересна темата, така че ще има още постове.

  3. Екосистемата от стартиращи компании тук е все още в своя зародиш (Ако погледнем, минали са само първите прозорци за инвестии на LAUNCHUb и Eleven, като преобладаващите суми са 25К EUR)

    Статистиките към днешна дата не са много красиви, но напрактика нямат значение, защото повечето неща се променят с бързи темпове.

    Според мен, промените в съдебната система ще дойдат последни, когато има огромна нужда от тях.
    Въпросът е какво да правим, докато създадем тази огромна нужда, защото потенциал за долина на Балканите има.
    Но такъв потенциал има и в Румъния, Сърбия и Турция и е въпрос на правилно изиграване на картите, за да станем наистина силна екосистема.

    Миро – какво мислиш по въпроса ? Кои са първите стъпки, които трябва да се предприемат (като например законодателни промени), за да поемем в една по-добра посока ?

    1. Привет,
      Да, определено вървим в правилната посока и LaunchHub и Eleven са нещо страхотно за стартиращите компании в България. Както и StartupBg, Starit it Smart и като цяло работите, които се случват в страната.
      Моето лично мнение е, че правителството от една страна, но и ние от друга, трябва да помогнем на образователната ни система да излезе от тази дупка, в която е – и по-конкретно Университетите ни. Доказано е, че младите хора и най-вече студенти са тези, които правят “Силициевата долина” това, което е. Студентите, които днес учат “Увод в Програмирането” например, утре може да стартират компании, стига да имат правилните преподаватели и насоки, добра и мотивираща среда и т.н. За съжаление, в момента трудно може да се каже, че средата в Университетите ни е точно мотивираща за стартиране на компании. Но ние можем да я направим. :)

      1. Освен всичко това, което е очевидно вярно и подкрепям силно, бих посочил и някои други причини.
        1.Самите техничари (съжалявам за този израз, но в момента за друг не се сещам) до не много отдавна се развиваха (или поне голямата част от тях) в групи по интереси, съставени предимно от техничари, т.е. останалия свят беше малко или много пренебрегнат, а оттам и идеите и нуждите (и по-точно задоволяването им чрез методите на ИТ), които имат потенциал. В последно време виждам раздвижване в тази посока и това е добре.
        2. Точно обратната страна на медала – останалите хора не познаваха, не осъзнаваха качествата на тези хора (техничарите) и малко или много не знаеха как може да се използват за общото благо. Представата, че си иновативен с наличието на фирмен сайт се беше загнездила масово. Това донякъде е (или беше – не съм сигурен все още) продиктувано от точка 1., но и от други характерни човешки слабости, които няма смисъл да коментирам и само ще спомена някои от тях – липса на общ език, липса на общи интереси, противоборство на мненията идиоти/зубъри и т.н. все дребнави, но много вредни нещица. Това според мен в последно време мисля, че се е пооправило.
        3. Интересен факт – годишния оборот от търизъм (светая светих на българската икономика) е около 3 милиарда евро (това са данни от новинарски сайтове, така че моля да бъда извинен ако не са много верни). Да направим една бакалска сметка за оборота на българската ИТ индустрия.Заети – 40000-50000, средна заплата 2400лв бруто, офиси, работодателски осигуровки, офис консумативи, тиим билдинги и т.н. Според някой данни над 2 милиарда лева оборот. Какво излиза – една не много популярна (извода следва от следния “нехипотетичен” диалога воден от мен нееднократно: НЯКОЙ:”Какво работиш” – АЗ:”QA съм …. ммммм…. тествам софтуер” – НЯКОЙ:”хмммм ….. аааа.. ами хубаво, хубаво……комоютърджия значи” – АЗ:”амииии ….да”) докарва много добри и много съпоставими пари като най-печалившия отрасъл. Да не говорим за селско стопанство (там дори е възможно числата да са в полза на ИТ). Извода – масово хората не осъзнават огромния отенциал на ИТ, а и значението на този отрасъл за икономиката ни дори и на текущия етап. Сред тези хора има много, които убеден съм, имат много по-добри, по-работещи, а защо не и по-иновативни идеи от мен, а и от моите познати (все техичари).

        От всички неща, които изписах краткия извод е – все още липсва симбиоза между тези които могат да подсигуряват технически ИТ индустрията и тези, които могат да задават насоките и да я управляват. Винаги можем да дадем ярки примери с програмисти (българи), които са станали много добри мениджъри, които са имали много добри идеи и са успели, но трудно можем да говорим за масовост. Та мисля си, че не би било лошо да се опитваме да позапълним тая празнина или поне да построим някой и друг мост.

Leave a comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *